За музея

Исторически музей – Тутракан е открит през 1993 г. в “Теодоровата къща”. Експозицията на Исторически музей – Тутракан разкрива славната близо 20 вековна история на града На три етажа се проследява хронологически развитието на тутраканския край от древността до освобождението от румънска окупация през 1940 г.

В археологическата експозиция са изложени находки от V хилядолетие пр.н.е., тракийска керамика, експонати от античната крепост Трансмариска, създаването и величието й, идването на прабългарите и славяните и изграждането на крепостта Тутракан от времето на Първото и Второто българско царство.

Музеят разполага и с уникална иконна експозиция от възрожденски икони от Тутраканската духовна околия и снети от църковна употреба старопечатни книги и църковна утвар. Иконите са дело на майстори зографи от Тревненската живописна школа.

След 1878г., Тутракан израства като административен, стопански и културен център. Значително място в експозиция Нова история заемат фотоси, документи, предмети от градския бит на тутраканеца след Освобождението. Печатат се произведения на световно известни автори. В началото на ХХ век в града има шест училища, издават се седем вестника.

Възходът в стопанското и културно развитие на града е спрян насилствено от румънската окупация на Южна Добруджа през 1913 г. населението е подложено на насилствена асимилация и денационализация и затова безпримерния героизъм и храбростта на българската армия по време на най – голямата битка в Първата световна война – битката за Тутраканската крепост, нямат равни на себе си. След Балканските войни /1912 – 1913/ и последвалата национална катастрофа, Тутракан преминава в пределите на Румъния. През 1916 г. тук се водят епични боеве за освобождаване на Тутраканската крепост. На румънската армия е нанесено катастрофално поражение и градът е освободен. Между 1919 -1940 г. в Добруджа се установява втори окупационен режим. На 21 септември 1940 г. в резултат на Крайовския договор Тутракан е освободен от румънска власт.

Етническият състав на населението в Тутраканско е доста разнообразен. Най – старото местно население са т.нар.”гребенци” Наред с него живеят и преселници от балкана, Тракия, Лудогорието и Северна Добруджа. Основният поминък на населението е земеделието и риболова. В етнографската част на експозицията са показани традиционни пособия за упражняване на основните поминъци – риболов, земеделие и занаяти, част от инструментите, необходими за занятчийството, тъкани и др.

Лапидариумът продължава „да разказва” историческото минало на Тутракан с поставената римска надгробна стела от ІІ и археологически находки, колоната поставена в чест на посещението на Султан Махмуд ІІ в града през 1837 г., паметната плочата поставена през 1957 година в чест на освободителя на Тутракан – ген.майор.